Защо проектите на Erasmus+ си заслужават?
- Travelktoria
- 19.08.2020 г.
- време за четене: 7 мин.
Може би много от Вас са чували за проектите на Еразъм+ и предполагам много от Вас са участвали, но със сигурност има и такива, които не са се осмелили да се впуснат в това приключение по една или друга причина. Дали това е заради несигурността от говорене на чужд език или просто несмелостта да заминете сами и да се сблъскате с непознати за Вас хора от различни краища на света, то тези неща не трябва да Ви спират.
Излезте от комфортната си зона поне веднъж и ще видите, че животът предлага много нови възможности, от които може само да спечелите!
Предимствата на този тип проекти са много. Като започнем от това, че са безплатни и минем през научаването на страшно много нови неща, усъвършенстването на език, запознанството с нови хора на Вашата възраст, които искат да грабят от живота с пълни шепи и стигнем до това, че всъщност пътувате безплатно, а нали всички това искат? Ако все още не съм Ви убедила да се пробвате, а Вашето училище предлага подобно нещо или сте студент, който следи проектите, но не се осмелявате да отидете, ще Ви разкажа моята история, защото аз също се дърпах. Идеята ми харесваше страшно много, но за мен мисълта да замина в чужда държава за седмица в 10-ти клас звучеше страшно. Тогава не бях излизала от България и ми се виждаше голяма крачка, която да направя.
Всичко започна, когато моите учителки решиха да кандидатстват по Европейски проект в началото на 2014 г. - учителката ми по Биология на английски език и учителката ми по английски. Споменаха, че са харесали проект и кандидатстват по него, а малко след като моето училище беше одобрено, те ме попитаха дали бих взела участие, тъй като ще е интересно и със сигурност ще ми бъде много полезно. Проектът беше само с една държава – Португалия и беше на еко тема. Аз казах, че трябва да си помисля, но по-скоро бих участвала, но само в България. С удоволствие бих приела някой вкъщи, бих участвала активно най-вече, за да развия езика си, но не бих отишла в Португалия след това. Учителката ми беше потресена, както и аз в момента, докато пиша това.. :D Сподели ми, че това е голямо предимство да отидеш в друга държава на разноските на проекта, да срещнеш друга култура, да видиш как учат там и т.н. и каза, че обикновено всички биха предпочели точно обратното – да отидат в Португалия, но да не взимат участие в проекта тук. Тъй като проектите в повечето случаи са на разменни начела, тоест ти взимаш някой в дома си за седмица и после ти отиваш в неговия дом за седмица, да се случи само от едната страна е почти невъзможно. Затова се отказах и реших, че няма да участвам в този проект само и само да не отида в Португалия. Сега това ми звучи като най-тъпото нещо, хахаха. Малко след това проектът беше започнал и ученици от Португалия бяха пристигнали в България. Може би 2-3 дни след пристигането им едната ми учителка ме викна да говорим и сподели, че единият ученик не се чувства добре в новото си семейство и ако мога аз да го взема до края на проекта. Задействах бързо нещата и още вечерта беше вече при мен. Така започнах дейно да взимам участие, запознах се бързо с всички, а с техните учители още поддържаме контакт, както и със самите участници в проекта, разбира се. Този проект беше малко по-дълъг от обичайните – цели 10 дни и имахме пътуване до Пловдив и Пазарджик, където бяхме два дни всички заедно. Работата по този проект вървеше много плавно и спокойно, а забавлението не липсваше. Дните минаха бързо и неусетно и трябваше да се сбогуваме с тях за няколко месеца преди да се срещнем отново всички в Португалия.
Няма и месец след това се появи нов проект доста подходящ за моето училище, тъй като бях в училище за изкуства и учех музика. Проектът се казваше „Пееща Европа” и беше доста по-голям от другия, тъй като включваше много повече държави – Англия, Белгия, България, Румъния, Испания, Франция и Полша. Учителите ми предложиха и ме попитаха къде най-много ми се ходи, като спешно се търсят хора, които да заминат след 2 седмици в Белгия, тъй като тя е първата държава от проекта. Най-добрата ми приятелка каза, че не е ходила в Белгия и защо да не се пуснем точно там. За мен беше малко шокиращо, тъй като до преди 2 седмици не исках дори в Португалия да отида и ми трябваше доста психическа подготовка, за да се впусна, а сега дори преди да отида в Португалия, ми предлагат да замина за Белгия за 5 дни. Не ми трябваше много време този път, бях приела, че ще се пътува и ще си заслужава и се съгласих. Имахме доста кратко време и доста работа по презентации, които да приготвим и да представим там за нашата държава, тъй като първата среща на участниците беше с опознавателна цел и със запознаването с историята на държавите. Заминахме края на февруари и беше доста студено там. Проектът започна по много интересен начин с доста уъркшопи с танци, смях и забавления. Имахме хореограф и учихме различни танци, ходихме дори на балет, тъй като проектът беше свързан с мюзикъл, който трябваше да представим. Изключително забавни моменти имахме и за секунда дори не сме скучали, а вечер бяхме изморени. А това да живееш и да си част от културата в семейство, което цял живот е живяло там е много полезно. Виждаш и осъзнаваш колко е различно от това, на което си свикнал в твоето семейство, виждаш колко различни навици имат и по какъв начин живеят. За тези 5 дни успяхме и доста да пътуваме. Имахме осигурен транспорт и обиколка на няколко града. Проектът се състоеше в едно градче на име Изегем. Типично белгийско и спокойно.
За щастие имахме възможността да се докоснем и до по-големите градове и то само за 5 дни с всички останали задачи и проекти, които имахме да направим. Единият ден бяхме в Брюксел, а проектът ни осигури достъп до Европейския парламент, в който прекарахме почти целия ден и ни беше много интересно, а после си направихме дълга разходка в града, придружена с хапването на белгийски гофрети.
Друг много интересен град, който видяхме беше Ипр (Ypres) и както може да видите, беше страшно ветровито и студено.
Един от най-красивите градове, които посетихме в Белгия беше Брюж, откъдето си купихме сувенири и белгийски шоколади, а архитектурата беше зашеметяваща с красиви и цветни сгради.
Интересно място, което посетихме беше нещо като музей и опера, в която имаше различни музикални стаи и можеше да пробваме да свирим на тръби, на огромни цветни топки, издаващи различна нота и т.н.
След всички тези места, които посетихме, се наложи да се сбогуваме до следващата ни среща в България.
Стигаме вече и до проекта с Португалия, за който толкова се чудех, а накрая дори в две държави отидох. 2 седмици след като се върнах от Белгия ми предстоеше и ходенето в Португалия. Беше средата на месец март и докато тук имаше сняг, там се насладихме на слънце и дори плаж. Проектът се осъществи в град Алкошете, който се намира точно на другия бряг срещу Лисабон. Страшно красив и модерен град, а гледката към Лисабон е уникално красива. Старият град е изцяло с бели къщи, което много ми хареса и тогава още ми се прииска да посетя Санторини.
Първите дни прекарахме доста в обикаляне, а вечер в събирания с участниците от проекта на различни места, след като свършим задачите за деня. Посетихме близкия открит аутлет, който е един от най-известните в Португалия, ходихме на барове и клубове, както и гледахме изгреви и залези от уникалния плаж в града, заобиколен от палми.
Единият ден ни беше посветен на опознаването на Лисабон и китните му улици. Качихме се и до замъкът, от който се открива панорамна гледка към града, както и към Алкошете.
Другите дни имахме възможността да посетим и два други града, които мен много ме впечатлиха, Сетубал и особено Синтра и шареният дворец. Красотата, която видях не може да се опише с думи, а гледките са взимащи дъха.
Един от последните дни отново прекарахме в Лисабон, но този път не в центъра, а извън него и разгледахме океанариумът, който беше събрал освен пингвини, всякакви риби и птици, имаше и помещения, направени като джунгла.
Проектът завърши с много усмивки и вечеря с португалски и български храни. Ние облякохме носии и научихме португалските учители и ученици как да играят български народни танци.
Следващият проект не се забави и бързо се появи моето следващо ходене до интересна държава. Този път беше Полша, а градчето,в което бяхме беше миниатюрно. Това не ни попречи да си изкараме страхотно и да обикаляме на различни места. Там беше и най-любимото ми семейство, което ме прие като свое дете. Майката ни готвеше страхотни вкусотийки, като фаворит са ми пирожките, както и една супа, която дори не си спомням от какво беше. През свободното време карахме колела около къщата, тъй като природата беше страхотна, както и се забавлявахме в двора със семейството.
Градовете, които посетихме там, също не бяха малко. Започнахме с Козлувка и дворецът Замойски. Посещението ни там беше запълнено с опознаваме на двореца и около него чрез приятни занимания.
Казимиерц е едно страхотно градче, заобиколено от величествената природа. Изкачихме се по едни дълги стълби, докато стигнем до върха с прекрасна гледка към града.
Замошк – красив цветен град, който можеш да разглеждаш с дни. За жалост имахме ден, който беше доста студен и дъждовен, но все пак успяхме да му се насладим.
Последният ден прекарахме на едно страхотно изживяване. Качихме се на кану-каяк по двама и потеглихме по бурната река. Беше студено, мокро, но незабравимо преживяване, част от проекта на Еразъм +.
Пътешествията по проекта съвсем не свършват тук, а възможностите са многобройни и след тези първи три мои дестинации.
С това искам да завърша и да Ви дам кураж да предизвиквате себе си, защото ще изживеете неща, за които иначе може само да си мечтаете. Направете първата крачка, запишете се на Еразъм+ и опознайте света, вижте го от страната на местен и живейте по техния начин за няколко дни, със сигурност ще научите много за себе си и за света!
Пътуването е най-големият учител!
Yorumlar