Скритата перла на Рим – портокаловите градини

Рим – древен и много красив европейски град, който е известен сред хора от целия свят, а за българи все по-достъпен с евтините полети, които предлагат някои авиокомпании. По този начин и аз се озовах в този град. След като вече бях посетила Венеция, Верона и Милано, определено исках да видя и други части на Италия. Така съвсем случайно попаднах на билет за $13 отиване и връщане и без дори да се замислям го запазих. Две седмици по-късно вече бях в Рим и имах 2 пълни дни за обикаляне, което за мен беше напълно достатъчно, защото предварително си бях отбелязала местата, които задължително искам да посетя и те вървяха едно след друго, така че разходката да става постепенно и не толкова изморително.

Откъде започнах? Тъй като си намерих перфектното хотелче в центъра, близо до фонтана Ди треви, започнахме нашата обиколка от друго място, за да може да завършим вечерта при фонтана и да вечеряме италианска храна близо до него. Започнахме нашата обиколка, като минахме през Палацо Барберини, испанските стълби, които отварят красива гледка, както и Pincio Promenade, за което освен да повървите, трябва и да се изкачвате, но гледката от там определено си заслужава, ще се насладите на града от доста голяма височина от една тераса, част от парка, в който може да намерите доста интересни птици, които ще Ви придадат музикален съпровод към престоя Ви, а папагалите са безброй и с красиви украски.

След това се запътихме към Ватикана, минавайки през доста други

китни улички, древни сгради и красиви площади.

Определено Ватикана си личи, че е друга държава, въпреки че е част от града. Влизаш сякаш за секунди от една държава в друга и то в центъра ѝ. Въпреки, че е малка, тя е пълна с история и има много какво да се види.

Продължихме нашата разходка през площад Навона, Пантеона и завършихме при фонтана ди Треви, където не забравихме да хвърлим по една монета.

Много хора ме посъветваха да използвам метрото или друг градски транспорт, за да стигна по Ватикана, Колизеума и други места, които исках да посетя, но истината е, че винаги предпочитам да вървя пеша, защото виждам много повече от града, усещам го наистина, намирам малки китни улички, магазинчета, местни сладоледаджийници, от които хапвам италиански сладолед или ресторанче, в което да седна и да хапна италианска пица или паста (любимата ми храна). Движейки се с градски транспорт, човек изпуска доста от живота в града и скритите местенца. А и с един ясно определен план и визия какво точно да се види, може да се обиколи всичко, дори да вървите пеша като мен.

Първият ден успяхме да видим дори повече от предвиденото, тъй като пристигнахме рано сутринта и в 9 вече започнахме нашата обиколка, а вторият ден го карахме по-лежерно, като започнахме с една италианска закуска в кафе, близо до нашия хотел, в малка италианска уличка, където закусваха местните жители. След това продължихме по малките, китни улички, докато не стигнахме до Колизеума, Римския форум и стана време за обяд.

Обядвахме пица с пържени картофки (не, не отделно, а пържените картофки бяха в самата пица, хахаха).

Пица с пържени картофи

И след това започна нашата борба да намерим портокаловите градини, за които бях чела и много исках да посетя. Времето беше около 15 градуса, но на мен ми се виждаше като лято, тъй като бях там февруари месец, а в България беше минусови температури със сняг. За щастие в Италия ни посрещна слънце и доста топло време, но все пак не вярвах, че ще видя портокали по дърветата. Истината е, че тези портокалови градини ги намерихме изключително трудно, като се губихме няколко пъти, а аз определено не съм човек, който се губи лесно, когато разполага с карта. Но като една доста неизвестна за туристите дестинация тогава, нямаше нищо, което да ни подскаже накъде да вървим, а местните ни казваха, че такова нещо не съществува, хахаха. След няколко часа мотаене и търсене, най-накрая изкачихме едни доста стръмни улици и попаднахме на едни огромни затворени порти. Хора се бяха скупчили отпред и наблюдаваха какво се случва вътре през една малка дупчица. Отидох и видях едни страшно красиви дървета отвътре и щях да се разрева, защото си мислех, че това са градините и са затворени. Решихме да се върнем по улицата от другата страна и не след дълго попаднахме на отворена врата, през която влизаха хора. Влязохме и ние и видяхме няколко портокалови дървета, пейки и страхотна гледка към града. Определено не беше това, което очаквах, но все пак се зарадвах на портокалите, с които бяха изпълнени няколко дървета, а дори имаше и паднали. Разбира се, беше забранено да се късат. Малко след това попаднахме на още едни отворени порти, през които влязохме и онемях. Дърветата бяха подредени като по учебник от двете страни на пътеката, по която минаваха хора. А пътеката водеше до една от най-красивите гледки в града – наистина си заслужава да отидете и за мен това е скритата перла на Рим. От едната страна сте заобиколени от красив парк с портокалови дървета, а от другата се наслаждавате на Рим от високо. За да Ви упътя как да стигнете с карта, мястото се казва Giardino degli aranci, но ще го намерите също като Orange Gardens.

Нашият престой в Рим завърши с ходене по главните улички, които не сме разгледали и отново доста красиви гледки от високо, тъй като Рим разполага с много такива от всяка една част на града. Следете за евтини оферти на авиокомпаниите, заредете телефоните си и се насладете на един безкрайно красив древен европейски град, подходящ за разглеждане целогодишно. :)